понавържело

Речник на българския език

1. понавържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавържело е производна форма на понавържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавържело е производна форма на понавържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).