понавържели

Речник на българския език

1. понавържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понавържели е производна форма на понавържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понавържели е производна форма на понавържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).