понавържела

Речник на българския език

1. понавържела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавържела е производна форма на понавържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавържела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понавържела е производна форма на понавържа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).