понавиряше

Речник на българския език

1. понавиряше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понавиряше е производна форма на понавирям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавиряше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понавиряше е производна форма на понавирям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).