понавиряхте

Речник на българския език

1. понавиряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понавиряхте е производна форма на понавирям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понавиряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понавиряхте е производна форма на понавирям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).