понавиряха

Речник на българския език

1. понавиряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавиряха е производна форма на понавирям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавиряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понавиряха е производна форма на понавирям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).