понавирях

Речник на българския език

1. понавирях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понавирях е производна форма на понавирям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понавирях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понавирях е производна форма на понавирям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).