понавирял си

Речник на българския език

1. понавирял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавирял си е производна форма на понавирям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавирял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавирял си е производна форма на понавирям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понавирял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавирял си е производна форма на понавирям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).