понавиряло си

Речник на българския език

1. понавиряло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавиряло си е производна форма на понавирям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавиряло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавиряло си е производна форма на понавирям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавиряло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавиряло си е производна форма на понавирям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).