понавиряло е

Речник на българския език

1. понавиряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавиряло е е производна форма на понавирям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавиряло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавиряло е е производна форма на понавирям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавиряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавиряло е е производна форма на понавирям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).