понавикнеше

Речник на българския език

1. понавикнеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понавикнеше е производна форма на понавикна (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавикнеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понавикнеше е производна форма на понавикна (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).