понавиквал е

Речник на българския език

1. понавиквал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавиквал е е производна форма на понавиквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавиквал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавиквал е е производна форма на понавиквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавиквал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавиквал е е производна форма на понавиквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).