понавикаше

Речник на българския език

1. понавикаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понавикаше е производна форма на понавикам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавикаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понавикаше е производна форма на понавикам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).