понавикаха

Речник на българския език

1. понавикаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавикаха е производна форма на понавикам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавикаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понавикаха е производна форма на понавикам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).