понавидял съм

Речник на българския език

1. понавидял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавидял съм е производна форма на понавидя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понавидял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понавидял съм е производна форма на понавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).