понавидял си

Речник на българския език

1. понавидял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавидял си е производна форма на понавидя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавидял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавидял си е производна форма на понавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).