понавидял е

Речник на българския език

1. понавидял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавидял е е производна форма на понавидя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавидял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавидял е е производна форма на понавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).