понавидяло си

Речник на българския език

1. понавидяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавидяло си е производна форма на понавидя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавидяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавидяло си е производна форма на понавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).