понавидяло е

Речник на българския език

1. понавидяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавидяло е е производна форма на понавидя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавидяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавидяло е е производна форма на понавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).