понавидяло
1.
понавидяло —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
понавидяло
е производна форма
на понавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
понавидяло —
мин. деят. св. прич. ср. р.
понавидяло
е производна форма
на понавидя (мин. деят. св. прич. ср. р.).