понавидял

Речник на българския език

1. понавидял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавидял е производна форма на понавидя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавидял — мин. деят. св. прич. м. р.

понавидял е производна форма на понавидя (мин. деят. св. прич. м. р.).