понавидело

Речник на българския език

1. понавидело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавидело е производна форма на понавидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавидело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавидело е производна форма на понавидя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).