понавидел

Речник на българския език

1. понавидел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавидел е производна форма на понавидя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавидел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понавидел е производна форма на понавидя (мин. деят. несв. прич. м. р.).