понавестяло

Речник на българския език

1. понавестяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавестяло е производна форма на понавестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавестяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавестяло е производна форма на понавестя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).