понавестявал си

Речник на българския език

1. понавестявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавестявал си е производна форма на понавестявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавестявал си е производна форма на понавестявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. понавестявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понавестявал си е производна форма на понавестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).