понавестявало

Речник на българския език

1. понавестявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавестявало е производна форма на понавестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавестявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавестявало е производна форма на понавестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавестявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавестявало е производна форма на понавестявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понавестявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавестявало е производна форма на понавестявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).