понавестявал

Речник на българския език

1. понавестявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестявал е производна форма на понавестявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавестявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавестявал е производна форма на понавестявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понавестявал — мин. деят. св. прич. м. р.

понавестявал е производна форма на понавестявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понавестявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понавестявал е производна форма на понавестявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).