понавел е

Речник на българския език

1. понавел е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавел е е производна форма на понаведа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавел е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавел е е производна форма на понаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).