понавело

Речник на българския език

1. понавело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавело е производна форма на понаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавело — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавело е производна форма на понаведа (мин. деят. св. прич. ср. р.).