понавели

Речник на българския език

1. понавели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавели е производна форма на понаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понавели е производна форма на понаведа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).