понавела

Речник на българския език

1. понавела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавела е производна форма на понаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавела — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавела е производна форма на понаведа (мин. деят. св. прич. ж. р.).