понавел

Речник на българския език

1. понавел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавел е производна форма на понаведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавел — мин. деят. св. прич. м. р.

понавел е производна форма на понаведа (мин. деят. св. прич. м. р.).