понаведяло

Речник на българския език

1. понаведяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаведяло е производна форма на понаведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаведяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понаведяло е производна форма на понаведа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).