понаведяла

Речник на българския език

1. понаведяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаведяла е производна форма на понаведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаведяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понаведяла е производна форма на понаведа (мин. деят. несв. прич. ж. р.).