понаведял

Речник на българския език

1. понаведял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаведял е производна форма на понаведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаведял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаведял е производна форма на понаведа (мин. деят. несв. прич. м. р.).