понаведели

Речник на българския език

1. понаведели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понаведели е производна форма на понаведа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаведели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понаведели е производна форма на понаведа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).