понабърчило е

Речник на българския език

1. понабърчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабърчило е е производна форма на понабърча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабърчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабърчило е е производна форма на понабърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).