понабутаха

Речник на българския език

1. понабутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабутаха е производна форма на понабутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понабутаха е производна форма на понабутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).