понабръчкаше

Речник на българския език

1. понабръчкаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понабръчкаше е производна форма на понабръчкам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понабръчкаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понабръчкаше е производна форма на понабръчкам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).