понабръчкало

Речник на българския език

1. понабръчкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабръчкало е производна форма на понабръчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабръчкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабръчкало е производна форма на понабръчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабръчкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понабръчкало е производна форма на понабръчкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понабръчкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понабръчкало е производна форма на понабръчкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).