понабрулило съм

Речник на българския език

1. понабрулило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понабрулило съм е производна форма на понабруля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабрулило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понабрулило съм е производна форма на понабруля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).