понабрулело съм

Речник на българския език

1. понабрулело съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

понабрулело съм е производна форма на понабруля (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).