понабрал
1.
понабрал —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понабрал
е производна форма
на понабера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понабрал —
мин. деят. св. прич. м. р.
понабрал
е производна форма
на понабера (мин. деят. св. прич. м. р.).