понабирало

Речник на българския език

1. понабирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабирало е производна форма на понабирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабирало е производна форма на понабирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понабирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понабирало е производна форма на понабирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понабирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понабирало е производна форма на понабирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).