понабил съм
1.
понабил съм —
мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.
понабил съм
е производна форма
на понабия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).
2.
понабил съм —
преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.
понабил съм
е производна форма
на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).