понабил е
1.
понабил е —
мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понабил е
е производна форма
на понабия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понабил е —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понабил е
е производна форма
на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).