понабило е

Речник на българския език

1. понабило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабило е е производна форма на понабия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понабило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понабило е е производна форма на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).