понабили

Речник на българския език

1. понабили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понабили е производна форма на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понабили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понабили е производна форма на понабия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).