понабили
1.
понабили —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.
понабили
е производна форма
на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
понабили —
мин. деят. св. прич. мн. ч.
понабили
е производна форма
на понабия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).