понабила съм

Речник на българския език

1. понабила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

понабила съм е производна форма на понабия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

понабила съм е производна форма на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).