понабила е

Речник на българския език

1. понабила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабила е е производна форма на понабия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понабила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понабила е е производна форма на понабия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).